Идеалът в Алековите фейлетони „Разни хора-разни идеали”

Алеко Константинов е будната  обществена съвест на своето време. Човек  с чувство за национално достойнство, но и  чувство за национален срам. Той създава  в своите фейлетони  галерия от образи , типове. Политическите и нравс

Алеко Константинов е будната  обществена съвест на своето време. Човек  с чувство за национално достойнство, но и  чувство за национален срам. Той създава  в своите фейлетони  галерия от образи , типове. Политическите и нравствените нищожества се роят най-сполучливо в годините на преход, когато обществения модел е преобърнат. Това е шанс на недостойните и аморални хора да станат силните на деня.

   В първия фейлетон  главният герой  е чиновникът кариерист. Негов идеал е материалното благополучие . Унизителното лазене пред жисшестоящите показва духовна безгръбначност и безпринципност. Георят никога не е в опозиция. Не подбира средствата , за дас постигне заветната си цел за по-висок пост. Чиновникът е с нисък духовен ръст- двуличен, ограничен, користолюбив, моралнонечистолътен, безкруполен, приспособенец.

   Герой на втория  фейлетон е амнистираният политик , който се гордее с насилническата си природа. Той е политически злодей , който живее с чувството за безнаказаност и непогрешимост. Циничен мерзавец,самодоволен престъпник, отвратителен в увереността си ,че е надхитрил всички идеалисти.

   Алеко иронично  подхвърля идеята  за продажната  политика и правителство  и за необратимата  деформация на  човека, който обслужва недостойни интереси и ниски страсти , и с лека ръка погубва човешки съдби.

  Псевдопатриотът  (патриотар) от  третия фейлетон  не се вълнува  нито от свободата  , нито то честността, нито от любовта  към ближния. Той  преследва „достоен  за уважение идеал”-келепира. Заради собственото си благополучие мечтателят родолюбец би мълчал, би кротувал, би стоял на завет под султанското милосърдие и би впрегнал енергия, хитрост и алчност в надпреварата по келепирджилък. Робското му съзнание би изтъгувало Македония и нейната свобода. За героя солунската митница се превръща в символ на изобилие и материална изгода и това е единственото му въжделение.

  Диспутът в четвъртия фейлетон е всъщност дебат между буйния и наивен идеализъм и зрялостта между практицизма и духовността. И тук ценностната система е подменена- нормално е да бъдеш безпринципен, неморален, да мълчиш и да се нагаждаш, да затваряш очи за безобразията, които се извършват всеки ден. Малкият човек от първия фейлетон вече има самочувствие  и учи на хамелеонство , на снишаване , на сервилност- пряк път към успеха и самодоволното благополучие. В противоречие  на пороците останали от времето на робството Алеко издига един нов идеал- на родолюбие, принципност и гражданска отговорност. Автор: Албена Иванова